Вход

Забравих си паролата!

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» it gets dark when i say it does.
Пон Фев 26, 2018 5:52 am by sun summoner.

» night triumphant.
Нед Фев 25, 2018 9:40 pm by Admin

» requiem. & more
Пон Дек 04, 2017 12:56 am by Admin

» Кодове и компания
Чет Яну 12, 2017 9:42 pm by Admin

» Your first subject
Чет Яну 12, 2017 7:37 pm by Admin

Top posting users this month


night triumphant.

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 4:52 pm

Кодчетата ми
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 4:57 pm

unbowed, unbent, unbroken

The arms of House Martell display the sun and spear, the Dornishman’s two favored weapons, but of the two, the sun is the more deadly.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 4:59 pm

GOD SAVE US EVERYONE WHEN WE BURN INSIDE THE FIRES OF  A THOUSAND SUNS FOR THE SINS OF OUR HAND, THE SINS OF OUR TONGUE, THE SINS OF OUR FATHER, THE SINS OF OUR YOUNG..NO
empire of sins
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:00 pm

heaven in hiding
And when you start to look at me, a physical fatality.And you surrender to the heat, you'll know. I can put on a show, I can put on a show. Don't you see what you're finding? This is Heaven in hiding.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:00 pm

ned of house umber
"We're farther north than any of you fuckers."

“I freeze and burn, love is bitter and sweet, my sighs are tempests and my tears are floods, I am in ecstasy and agony, I am possessed by memories of her and I am in exile from myself."
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:01 pm

What did any Bolton ever know o’ honor?
It is not happenstance that they put a flayed man on their banners
The Boltons have always been as cruel as they were cunning, but this one seems a beast in human skin.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:01 pm



Name: Rhys Bolton
Age: twenty-four
Title: Lord Of Dreadford
Allegiance: House Stark
Predecessor: Roose Bolton


"Every great lord has unruly bannermen who envy him his place. My father had the Reynes and the Tarbecks, the Tyrells have the Florents, Hoster Tully had Walder Frey. Only strength keeps such men in their place. The moment they smell weakness .... during the Age of Heroes, the Boltons used to flay the Starks and wear their skins as cloaks."


Никога не е било лесно да си Болтън. Гневът. Завистта. Те винаги са били там. Винаги са се крили в хитрата усмивка на Рис Болтън, винаги са се крили в студения поглед на Рууз Болтън.
Макар и знаменосец на дома Старк, Рис Болтън никога не е бил напълно лоялен. Син на баща си, Рис от малък следвал стъпките му. Мнозина намирали характера му за по-благ от този на известния му баща. Младият наследник тренирал по-усилено от другите и носел усмивката като маска, с която да накара хората да му повярват. И те повярвали. Вярвали, защото сравнявали младото момче със студения му баща. Виждали неговия потенциал и бързата му мисъл и вярвали, че е по-добър, че един ден ще бъде по-добър от него. Грешка. Голяма грешка. Някак никой не забелязал колко бързо погледът му става леден. Никой не виждал студената ярост, неговата пресметливост. Те виждали само някаква глупава надежда, изпускайки важното. Но той винаги е искал точно това. Винаги се е опитвал да създаде определено впечатление у хората, да ги накара да повярват. Вярвали. Всички повярвали в младия Болтън. Вярвали му, когато погледът му бил студен. Вярвали му, когато на лицето му греела лисича усмивка.
Никой дори не предположил, че Рис Болтън може да убие едно копеле. Може би и това е причината слухове никога да не се носят.А Защото Рамзи Сноу останал единствената пречка, която стои, между Рис и великото му бъдеще. Младият Болтън съзрял заплахата достатъчно рано, за да я отстрани и да не позволи на копелето да заеме мястото му. Сноу бил забравен скоро. На никого не му пукало за пролятата кръв. Болтън имали наследник. На кого щял да липсва един Сноу? Но никой не забелязал, че двамата си приличали твърди много. Рамзи и Рис. Дори не предположили. Рууз Болтън не успял да забележи.
След смъртта на Рууз, Рис заема мястото му. Случилият се инцидент оставя на младия Болтън цялото наследство на семейството. Той остава единственият наследник но рода и единствената надежда на баща му. Рис не взима съпруга, въпреки непрестанните молби на съветниците, които се страхували от това родът им да не изчезне с него. Но той вярвал и още вярва, че Ботън ги очаква едно по-светло бъдеще. Защото за тях има място в Севера.
Никога не е било лесно да си Болтън. Гневън. Завистта. Очакванията. Те винаги са били там. Предават се от баща на син и така до безкрай. Защото Болтън винаги са били там, чакайки Старк да направят следващата си грешка. И един ден може би…те ще застанат начело на Севера. Може би. Тези намерения винаги са се крили зад усмивката на Рис Болтън и студения поглед на Рууз Болтън.
Лоялен, но не съвсем. Хитър, но с мярка.
Рис Болтън пленява женски сърца с лекотата, с която върти меча с дясната си ръка.
И никой не забравил, че Болтън си остават едни от най-важните знаменосци на рода Старк.




rhys bolton


robb stark


Може ли да ми смените името на Rhys Bolton.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:02 pm

talia forrester
bannerman of house stark | seventeen | fc:holland roden
Талия бе петото дете на лорд Грегор Форестър и неговата най-малка дъщеря.
По време на четвъртата си бременност лейди Форестър сънувала, че ще се роди дъщеря с глас като летен дъжд. Родило се момче, което плакало няколко часа докато на се родило и малко момиченце. Нарекли момчето Итън, а момичето кръстили на майката на лейди Форестър – Талия. След раждането на малкото момиченце Итън почти не плакал. Сънят на лейди Форестър се оказал истина. Нямало нищо по-красиво в Айрънрат от гласът на Талия Форестър.
Тя прекарала целия си съзнателен живот в Айрънрат заедно с голямото си семейство, но най-силна била връзката й с Итън и Рион –най-малкият й брат.
Съдбата не била толкова благосклонна със семейство Форестър. Лорд Форестър загинал, а Родрик заел мястото му. Ашър бил прогонен. Мира заминала за Хайгардън. Домът им бавно започнал да се изпразва, а отговорностите ставали все по-големи. Но тези удари не били достатъчни за Форестър. Скоро след това загинал и Родрик, а прогонването на Ашър превърнало близнакът й в следващия лорд на Айрънрат. Малката Форестър приемала загубите стоически, но искала да повярва, че брат й няма да се промени след превръщането му в лорд. Тя искала той да остане онзи Итън, с когото израснала. Момчето, което плакало до нейната поява.
Но нещата се променили в Айрънрат. Тя останала там, където вярвала, че е мястото й – до Итън, борейки се за оцеляването на семейството им. Изглежда, че съдбата никога не била на тяхна страна, отнемайки им предишните два лорд Форестър, прогонвайки Ашър, пращайки Мира далеч. Но Талия вярвала, че може би ще успеят да помогнат. Надявала се, че Мира ще успее да намери начин да намери подкрепа за семейството им, а Ашър може би ще се върне един ден, за да стане лорд.
Талия бавно започнала да осъзнава, че губи всички тях. Усилията й да държи семейството заедно не били възнаградени. Всички бавно започнали да се отдалечават един от друг, от нея, а нищо не наранявало повече малката Форестър.
Така й останала единствено надеждата, която пазела вътре в себе си. Оставяла на спокойствието да скрие желанието за отмъщение, защото нямало нещо на този свят, което Талия ценяла повече от семейството.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:09 pm



Maxwell Arryn
Son of Ares • 23 • FC: Xavier Samuel


Wrath;

Някога гневът ръководеше живота му. Може би още тогава трябваше да забележи, че има нещо нередно и неестествено в тази толкова силна емоция. Трябваше да забележи колко силен и ловък бе в сравнение с останалите си връстници. Но можеше ли едно дете да забележи? Да разбере? Истината е, че някога Макс беше обичан от семейството си. Обичаха го, въпреки проблемите, които създаваше. Обичаха го, защото виждаха онова, което криеше зад желязната си броня. Обичаха го и разбираха, когато той не разбираше съдбата си. Но тогава той се ръководеше от гняв. И беше вечно гневен. На близките си, на приятелите си. Всеки, който се изправеше срещу него, се сблъскваше със силата му. Трудно за едно малко дете. Проблемен. Неразбран. Но не съвсем.
Помнеше топлите думи на майка си. Виждаше усмивката й, когато се прибираше с поредното провинение. Беше твърде малък, за да й създава толкова проблеми, но все пак го правеше. Понякога не разбираше как може тя толкова да го обича. Искаше да не я наранява. Искаше да бъде добър син, но емоциите бързо надделяваха и той не умееше да ги контролира. Запалеха ли искрата, то за Макс Арин вече беше късно.
Не разбираше любовта й, но се нуждаеше от нея. Разбра го, когато тя почина. Първо останалите от семейството му, а накрая тя. Загуби последния си близък човек. Сам, изгубен, той беше намерен от един сатир, който успява да го заведе до лагера. Тогава е едва на дванадесет години. Но бързо се приспособява. Бързо се досеща кой е баща му. Разбира гнева си, хващайки оръжието. Започва да ги заменя едно след друго и се справя безпроблемно. Признат е след първата си победа на плени флага. Горд, той пристъпва през прага на хижа номер пет, но тогава вижда и най-големия пропуск на братята и сестрите си. Макар и да са силни и добри стратези, Макс осъзнава, че те никак не могат да контролират гнева си. Най-после вижда, че мнозина споделят проблемите му, но и разбира, че някой трябва да бъде разумен. Затова си дава за цел да се научи да контролира този унищожителен гняв.
Макс може да бъде наречен най-спокойния жител на хижата си. Бронята му изглежда непробиваема, но спокойствието му е само привидно. Сега, превърнал се в млад мъж, той никога не говори за семейството си. Трудно може да бъде провокиран и знае как да използва правилно гнева си в битка. Може би най-голямата му болка е, че баща му никога не се е свързвал с него. Макар и признат, Макс си остава различен. Но това не му пречи да ги поведе, не му пречи да ги направи по-силни. А повярвайте ми, Максуел Арин гори.

avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:09 pm

Dianna Pierce
Daughter of Persephone
age: 21 | fc: Holland Roden
Тя щеше да умре.
Млада.
Красива.
Преди да е вкусила от живота.
Това казаха някога на майка й. Това проклятие щеше да я преследва през целия й живот.
Косите й бяха дълги и червени. Беше ги наследила от баща си. Те подсказваха за дързост, смелост. Но имаше ли избор? Диана бе просто едно момиче, което се срещаше със смъртта отново и отново. Усещаше горчивата й целувка. Срещаше се с утехата, която  предлагаше, но после се връщаше обратно. Целуната от сянката. Целуната от смъртта.
Но един ден щеше да се върне в прегръдките на майка си.


Още от дете обичаше природата. Можеше да нарече обширните поля и безкрайните гори повече дом от къщата, в която живееше. Баща й разбираше. Знаеше, че майка й винаги ще я закриля. Знаеше, че Диана никога няма да бъде сама. И тя не беше, въпреки че не го разбираше. Прекарваше часове , тичайки, играейки. Сама, но не съвсем. Никога не се чувстваше сама, когато около нея имаше живот.
Една вечер след залез момичето още не се беше прибрало у дома. Баща й – Доминик Пиърс, помисли, че дъщеря му е изгубила представа за времето. Но часовете започнаха да се нижат и притеснението му нарастваше. Гората беше опасна нощем. За момиче като Диана се криеха и други опасности по-големи от някое горско животно. Тогава започна да я търси. Обикновено червените й коси лесно се отличаваха на фона на зеленината, но нощта не беше негов спътник.
Откри я чак сутринта, заспала на ръба на дълбока яма. Лиани обвиваха крехкото й тяло и я пазеха от немислимото. Доминик прибра спящата си дъщеря у дома и реши, че мястото им не е там. Душата на дъщеря му искаше да бъде свободна, но той не можеше да я предпази там. Знаеше, че забраните нямаше да я спрат. Тя беше готова да избяга, за да се върне там. Но можеше ли да й обясни колко опасно можеше да бъде за нея. Осъзнал безотговорността си, той реши, че трябва да се преместят достатъчно далеч, далеч от природата, далеч от единственото й спасение.

Сърцето на малкото момиче беше разбито, когато се срещна в големия град. Знаеше, че мястото й не беше там. Високите сгради не й допадаха. Нямаше и помен от спокойствието на природата. Градът беше голям, но твърде шумен. Имаше твърде много хора, но твърде малко живот. Беше й трудно да се приспособи. Единствената й утеха й бяха саксиите, които държеше на прозореца в стаята си. Може би силите й ги пазеха още тогава, тъй като до тях не достигаше достатъчно светлина. Но тя се грижеше за тях. Говореше им. Предпочиташе да бъде сама, отколкото да бъде заобиколена от хора. По някаква причина не ги харесваше, но това не я правеше по-малко добра с тях. Диана имаше добро сърце. Бе възпитана от баща си в определени добродетели, но той сякаш ги беше забравил отдавна. Погълнат от живота в големия град, той се отдаде на грехове, които Диана не разбираше напълно. Погубен от любов по една богиня, която нямаше да види отново, той пое по грешен път. Път на насилие и болка, който щеше да заплаши и живота на Диана, която ставаше все по-красива.
Момичето, макар и негова слабост, твърде много му напомняше за жената, която никога нямаше да има. И загрижения баща започна да се променя. Това, което някога беше добро сърце, стана тъмно и мрачно. Погледът му стана празен. Косите му загубиха огнения си цвят. Той беше болен. Сърцето на Доминик се разболя от любов. Стана гневен и мрачен. Мъжът, който обичаше простора и спокойствието, се затвори в малкия апартамент и отказа да излиза от тях. Отказа да се интересува и от красивата си дъщеря. Чашата преля, когато посегна и към алкохола. Чашата се превърна в негово спасение, но обрече Диана. Момичето нямаше сили да се грижи за баща си. Крехката й душа не можеше да понесе да го вижда такъв. Спомняше си усмивката, която не беше виждала от години.
Искаше да отиде в лагера, но той не й позволяваше. Макар да не можеше да я гледа, не искаше да я пусне. Държеше я близо, но на разстояние. Може би се страхуваше, че вкусила истинския живот, тя никога нямаше да се върне. Но той не разбираше, че доброто сърце на Диана нямаше да й позволи да го остави. То щеше да я връща към него отново и отново
Замина с помощта на един сатир, водена от майка й. Чувството за непълноценност изпълваше ума й и тя имаше нужда да достигне пълния си потенциал. Бягството беше най-опасното нещо, което беше правила през живота си. Преследвани от чудовище, което преди дори не можеше да си представи, Диана премина границата на лагера. Свлече се на земята и с помощта на сатира, който се беше превърнал в неин приятел, достигна до лечебницата, където се погрижиха за раните й.

Сиянието се появи, когато излезе от лечебницата здрава. Това беше съдбата й. Диана трябваше да се срещне с братята и сестрите си и да заеме мястото си до тях. Нямаше да я разочарова. Обеща си, че никога нямаше да бъде слаба.

Диана Пиърс се срещаше със смъртта отново и отново. Всичко се случваше, защото се връщаше при него. Никога не се отказа от баща си, при който се прибираше често, въпреки че беше опасно за нея. Опасността не я плашеше, а единствено я мотивира да се бори. Смъртта я чакаше, но тя нямаше да се откаже. Не още. Научи се да се бие с по-леки оръжия, които бяха подходящи за телосложението й, но най-голямата награда бе, когато получи подарък от нея. Тогава нямаше да предположи какво означава. Не разбираше пророчеството, но щеше да направи всичко, за да го предотврати. Майка й й подари знание, а това беше безценно.

Диана щеше да бяга с години, но един ден щеше да се върне отново при нея. Вярваше, че тогава тя ще я посрещне и ще целуне скъпото си дете, а Диана щеше да се преклони пред силата на богинята, която я закриляше през целия й живот.

thanks
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:10 pm

FEARLESS.

“What do you fear, lady?" "A cage,"  "To stay behind bars, until use and old age accept them, and all chance of doing great deeds is gone beyond recall or desire.”
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:11 pm


so the world ended.
and the next one began.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:11 pm

“…He is driven by bitterness and anger. "
“Hades raised an eyebrow. When he sat forward in his throne, shadowy faces appeared in the folds of his black robes, faces of torment,as if the garment was stitched of trapped souls from the Fields of Punishment, trying to get out. "
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:12 pm


crown.
“They were infinite. They were the beginning and the ending; they were eternity. They were full of light, of fire and starlight and sunshine. They over-flowed with it as they snapped the final tether on the king's power and cleaved his darkness away, burning it up until it was nothing."
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:15 pm

text text text
teeeeeeeeeeeeeeeeext
lalalallalalalalalalalalalalalallalaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:15 pm

she is a mastermind
“POWER RESIDES ONLY WHERE MEN BELIVE IT RESIDES. A SHADOW ON THE WALL, YET SHADOWS CAN KILL. AND OFTTIMES A VERY SMALL MAN CAN CAST A VERY LARGE SHADOW.”

avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:18 pm

rhys; physician

age: n/a
demon/night creatures
fc: christopher wood

Wrath;
Очите му бяха студени. Имаше нещо нечовешко в тях. Беше лесно да откриеш жестокост, гняв.  Дори една топла усмивка не можеше да предизвика радост у тях. Всъщност.. той никога не се усмихваше топло. Не умееше да се усмихва топло. Човешките емоции му се струваха толкова далечни. У него съществуваше единствено разрушителен гняв. Той рушеше, но никога не градеше. Носеше му болка, но никога спасение. И нищо не можеше да спре унищожителната му сила, нито да донесе утеха на черната душа. Нищо и никой освен един глас. Когато тя пееше, той застиваше и слушаше. Това бяха единствените моменти, в който гневът му стихваше. Така ли се чувстваха нормалните хора? Мелодията му носеше утеха, която нямаше да познае никъде другаде. И той затваряше учи, слушаше, забравяйки за пагубния гняв, за неговото проклятие. Но песните й свършваха и всичко започваше отначало.
Envy;
Тя беше неговата искра. Присъствието й можеше да му донесе спасение, но и да запали пещите на Ада. Спомняше си онзи ден като вчера. Болката. Гневът. Беше достатъчно да издърпа само една нишка, за да предизвика пожар, който щеше да запали и самия Ад. И тя го направи. Несъзнателно. Но дори той не разбираше какво се е случило. Той отказваше да мисли за онзи ден. Не желаеше да се връща там, но го правеше отново и отново. Спираше се върху онзи момент, в който границата беше прескочена. Но това беше единствено границата на контрол. Той разбра, че няма край. Гневът му не познаваше граници. Беше безкраен, а силата му не отстъпваше. И в този момент той бе загубил всяка капчица разум, която му беше останала. Думата самоконтрол остана непозната, а той освободи бремето, което му тежеше. Това се превърна в края на живота, който той познаваше. Прогониха и двамата, наказвайки ги за неговия гняв. Мразеше да си спомня, но тя беше неговата искра. А той научи, че не познава граници.
Rhys;
Измина време. Тази година трябваше да е само секунда във вечността. Не очакваше, че ще се озове пътуващ цирк. Не очакваше, че ще бъде с нея. Той просто не очакваше, но беше там. Играеше роля, която не отиваше на студената му същност. Изграждаше образ на съвършенство, което криеше нещо много опасно и пагубно. Истината е, че той никога не можеше да бъде съвършен. Нямаше да се докосне до това, което хората наричаха щастие. Може би не го заслужаваше? Не може би. Той не го заслужаваше. Те бяха влюбена двойка. Той лекар, а тя певица. Търсеха мястото си под слънцето. Може би търсеха дом? А може би търсеха надежда? Нямаше да открият това, което търсеха. Криеха твърде много. Той залагаше твърде много. Рискуваше всеки ден, играейки ролята на обикновен доктор. Често достигаше границата си, но някак все още се въздържаше. Успяваше да не я прекрачи границата си. Докога? Колко време му оставаше? Щеше да я прекрачи и тогава? Можеше ли песента й да го спре? Той не знаеше. Мразеше да си спомня за онзи ден, но и мразеше да мисли за нея. Защото беше много по-лесно да остане гневен, отколкото да се опитва да разбере мислите си. А там някъде може би се криеше нещо, което не отговаряше на студената му външност. И може би.. може би не всичко беше игра. Не, никога. Рис беше стоманена обвивка, зад която се криеше само гняв. Вътре в него нямаше нищо друго.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:20 pm

when we were kids.
He used to call me poison.Like I was poison ivy.I could have died right there,cause he was right beside me.He raised me up.He hurt me but it felt like true love.He taught me that.Loving him was never enough.I love you the first time.I love you the last time.Yo soy la princesa, comprende mis white lines,cause I'm your jazz singer and you're my cult leader.I love you forever,I love you forever.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:21 pm

.
IMMORTAL

They say we are what we are But we don't have to be.. I'm bad behavior but I do it in the best way. I'll be the watcher of the eternal flame. I'll be the guard dog of all your fever dreams. 'Cause we could be immortals, immortals.Just not for long. And live with me forever now, You pull the blackout curtains down Just not for long.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:23 pm

WALK MY WAY
Never really felt bad about it As we drank deep from a lie. 'Cause I felt melting magnets, babe. Let go, we can free ourselves of all we've learned. I love this secret language that we're speaking. Say it to me, let's embrace the point of no return.Never really thought we would make it. We be thinking about what could have been. Now I don't wanna see the end begin.

avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:25 pm

like you'd never lost a war
I've seen the blood.I've seen the broken.The lost and the sights unseen.I want a flood.I want an ocean.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:27 pm

you can't save them,eowyn
Seven devils all around you,Seven devils in my house.See they were there when I woke up this morning.I'll be dead before the day is done.They can keep me alive 'Til I slave your hearts.And they take your souls.And what have we done?.In the evil's heart.In the evil's soul.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 5:28 pm

wake up my love
You’ve been kissed by shadows. You’ve crossed into Death, into the other side, and returned. Do you think something like that doesn’t leave a mark on the soul?

wake up my love
You’ve been kissed by shadows. You’ve crossed into Death, into the other side, and returned. Do you think something like that doesn’t leave a mark on the soul? You should have stayed dead.You don't hold back your feelings, your passion, your anger. It makes you remarkable. It makes you dangerous.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 6:30 pm


“I was not a pet, not a doll, not an animal.
I was a survivor, and I was strong.
I would not be weak, or helpless again
I would not, could not be broken. Tamed.”

Съвършенството течеше във вените й. В очите на Хелена Брандън имаше нещо диво, което не можеше да бъде подчинено. Имаше жажда за величие,.. жажда за власт. И тя не бе по-различна от семейството си. Не изневеряваше на фамилията, не изневеряваше на кръвта. Апетитът и амбицията й не можеха да бъдат спрени и точно това я караше да се стреми да бъде съвършена. Имаше правилното семейство с правилните родители. Имаше правилното обкръжение. Оставаше единствено да се катери нагоре, да се бие със зъби и нокти за онова, което мислеше, че заслужава. А тя беше родена за него. Не учеше право, за да защитава слабите. Не го учеше, за да прави добро. Тя знаеше, че ще бъде велика. Истината тепърва предстоеше, а Хелена Брандън щеше да върви право нагоре. Може би беше така. Може би. А един ден… всички щяха да знаят името й.
“No one was my master— but I might be master of everything, if I wished. If I dared.”
Перфектните черти на лицето й криеха тайна. Тъмните учи, бялата кожа, нежният глас…всичко в нея криеше тайна. Имаше нещо в начинът, по който говореше. Имаше тайна и в начинът, по който се усмихваше. Може би не беше толкова добра в това да мами хората. Може би дори не можеше да лъже. Но се опитваше. Носеше красивата си усмивка, която я правеше още по-чаровна. Носеше грима като прикритие. А очите? Толкова в проницателни в опитите й да скрият нейната лъжа.
Излъга родителите си веднъж. Излъга Чарлз. Излъга и Женевиев. Направи всичко в името на това да бъде перфектна. Направи го, защото се страхуваше да не ги разочарова. Намрази се в онзи момент, в който осъзна, че тя не е нищо от това, което винаги искаше да бъде. Намрази се,защото излъга тях и най-вече нея. Защото именно тази лъжа ги правеше толкова различни. Едната сестра бе перфектна, а другата…. Точно обратното. Нали трябваше да има равновесие? Едната трябваше да представлява светлината, а другата вечната нощ. Остави близначката й да го направи, когато излъга. Но вече беше късно.
Убийца.
Така щяха да я нарекат в съда. Толкова лесно щяха да я пратят в затвора. Отпечатъците й бяха навсякъде. По тялото на жертвата. По оръжието на убийството. Парфюмът й отдавна бе попил в кожата му. Убийца. Убийца. Тази единствена дума отекваше в главата й, когато се обади на Чарлз. А когато дойде…..всичко, което му каза бе, че вече Хелена Брандън не е перфектна. Не казаха на никого. Чарлз й помогна да покрият нещата, да махнат името й от уравнението. Брат й жертва репутацията си, за да защити името й. Може би той знаеше, че тя ще умре още там, за да не понесе срама, който предстоеше.
Не успя да го погледне отново по същия начин. Не можеше да го скрие от погледа си. Не вина. Напротив. Но тя трябваше да бъде перфектна. Напомняше си го. Носеше грима си и красивата усмивка и сякаш нищо не се беше случило. Онази нощ беше просто сън, а истината щеше да бъде заровена в гроба.
Но може би не беше така. Някой знаеше и беше готов да й отнеме всичко.

Helena BrandonTwenty-one years old; A law student
FC:: Zoey Deutch
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Admin on Нед Дек 03, 2017 6:50 pm



Name: Rhys Bolton
Age: twenty-four
Title: Lord Of Dreadford
Allegiance: House Stark
Predecessor: Roose Bolton


"Every great lord has unruly bannermen who envy him his place. My father had the Reynes and the Tarbecks, the Tyrells have the Florents, Hoster Tully had Walder Frey. Only strength keeps such men in their place. The moment they smell weakness .... during the Age of Heroes, the Boltons used to flay the Starks and wear their skins as cloaks."


Никога не е било лесно да си Болтън. Гневът. Завистта. Те винаги са били там. Винаги са се крили в хитрата усмивка на Рис Болтън, винаги са се крили в студения поглед на Рууз Болтън.
Макар и знаменосец на дома Старк, Рис Болтън никога не е бил напълно лоялен. Син на баща си, Рис от малък следвал стъпките му. Мнозина намирали характера му за по-благ от този на известния му баща. Младият наследник тренирал по-усилено от другите и носел усмивката като маска, с която да накара хората да му повярват. И те повярвали. Вярвали, защото сравнявали младото момче със студения му баща. Виждали неговия потенциал и бързата му мисъл и вярвали, че е по-добър, че един ден ще бъде по-добър от него. Грешка. Голяма грешка. Някак никой не забелязал колко бързо погледът му става леден. Никой не виждал студената ярост, неговата пресметливост. Те виждали само някаква глупава надежда, изпускайки важното. Но той винаги е искал точно това. Винаги се е опитвал да създаде определено впечатление у хората, да ги накара да повярват. Вярвали. Всички повярвали в младия Болтън. Вярвали му, когато погледът му бил студен. Вярвали му, когато на лицето му греела лисича усмивка.
Никой дори не предположил, че Рис Болтън може да убие едно копеле. Може би и това е причината слухове никога да не се носят.А Защото Рамзи Сноу останал единствената пречка, която стои, между Рис и великото му бъдеще. Младият Болтън съзрял заплахата достатъчно рано, за да я отстрани и да не позволи на копелето да заеме мястото му. Сноу бил забравен скоро. На никого не му пукало за пролятата кръв. Болтън имали наследник. На кого щял да липсва един Сноу? Но никой не забелязал, че двамата си приличали твърди много. Рамзи и Рис. Дори не предположили. Рууз Болтън не успял да забележи.
След смъртта на Рууз, Рис заема мястото му. Случилият се инцидент оставя на младия Болтън цялото наследство на семейството. Той остава единственият наследник но рода и единствената надежда на баща му. Рис не взима съпруга, въпреки непрестанните молби на съветниците, които се страхували от това родът им да не изчезне с него. Но той вярвал и още вярва, че Ботън ги очаква едно по-светло бъдеще. Защото за тях има място в Севера.
Никога не е било лесно да си Болтън. Гневън. Завистта. Очакванията. Те винаги са били там. Предават се от баща на син и така до безкрай. Защото Болтън винаги са били там, чакайки Старк да направят следващата си грешка. И един ден може би…те ще застанат начело на Севера. Може би. Тези намерения винаги са се крили зад усмивката на Рис Болтън и студения поглед на Рууз Болтън.
Лоялен, но не съвсем. Хитър, но с мярка.
Рис Болтън пленява женски сърца с лекотата, с която върти меча с дясната си ръка.
И никой не забравил, че Болтън си остават едни от най-важните знаменосци на рода Старк.




lyria-jeanne valet


robb stark


avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 37
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя http://brandon.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: night triumphant.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите