Вход

Забравих си паролата!

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» night triumphant.
Пон Окт 15, 2018 1:16 pm by Admin

» it gets dark when i say it does.
Пон Фев 26, 2018 5:52 am by sun summoner.

» requiem. & more
Пон Дек 04, 2017 12:56 am by Admin

» Кодове и компания
Чет Яну 12, 2017 9:42 pm by Admin

» Your first subject
Чет Яну 12, 2017 7:37 pm by Admin

Top posting users this month


it gets dark when i say it does.

Go down

it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пон Дек 04, 2017 11:08 pm

<link href='http://fonts.googleapis.com/css?family=Cutive+Mono' rel='stylesheet' type='text/css'>
<style type="text/css">#beaux-container { width:420px; padding: 15px; height: 420px; background-image:url(https://78.media.tumblr.com/8118d5e20bd00379d19c2dbad71ffab1/tumblr_owsoljydTU1wtynido1_540.png); margin:auto; -webkit-transition: all 0.7s ease-in-out; -moz-transition: all 0.7s ease-in-out; -o-transition: all 0.7s ease-in-out; -ms-transition: all 0.7s ease-in-out; transition: all 0.7s ease-in-out; overflow:hidden;}.beaux-ship { font-family: Cutive Mono; text-align:left; color:#fff;text-transform:uppercase; font-size:9px; letter-spacing:2px; padding:3px; border-left: 8px solid #fff; line-height:101%; margin-right:20px; margin-top:50px; -webkit-transition: all 0.7s ease-in-out; -moz-transition: all 0.7s ease-in-out; -o-transition: all 0.7s ease-in-out;-ms-transition: all 0.7s ease-in-out; transition: all 0.7s ease-in-out;}.beaux-shipcont { width:300px; height:300px; padding:10px; background-color:rgba(255,255,255,0.Cool; text-align:justify; margin:auto; margin-top:400px;    -webkit-transition: all 0.7s ease-in-out; -moz-transition: all 0.7s ease-in-out; -o-transition: all 0.7s ease-in-out; -ms-transition: all 0.7s ease-in-out; transition: all 0.7s ease-in-out; font-family:calibri; font-size:10px; line-height:100%; color:#191919; overflow:auto; }#beaux-container:hover .beaux-ship { margin-top:20px; }#beaux-container:hover .beaux-shipcont { margin-top:25px; }</style><div id="beaux-container"><div class="beaux-ship">Helena Moran<br><i>You look like a winter night.
I could sleep inside the cold of you.</i></div><div class="beaux-shipcont">
“Koschei, Koschei,” she whispered. “What would I have been if I had never seen the birds? I am no one; I am nothing. I am a blank paper on which you and your magic wrote a girl. Just the kind of girl you wanted, all hungry and hurt and needing. A machine for loving you. Nothing in me was not made by you.” 
― Catherynne M. Valente

Раят е винаги другаде.
Звездите по небосвода не блестяха за нея. Оглеждаха се и танцуваха в очите й, милваха ги нежно и ги пълнеха с живот, но дори за момент не я оставяха да помисли, че бяха нейни. Те не й принадлежаха и тя не можеше да ги направи свои, да се пресегне и да ги събере, за да ги разпръсне из себе си. Пълзяха по острието на камата й, докато тя свистеше яростно из въздуха, по кожата й, докато тя срещаше ответните удари, но не слязоха от небесния си, тъмен трон, изтъкан от мрак и лунен прах, за да й помогнат. Никога не го направиха. За тях Моран бе нощ – безмилостна буря, която заплашваше да ги помете и да претопи светлината им; да открадне сиянието им и да си го присвои, карайки ги безвъзвратно да изгаснат. Страхуваха се от нея и я боготворяха, раждаха се в погледа й и умираха от ръцете й. Но не й принадлежаха. Никога не почувства любовта им, не се докосна до тихото им обожание и не позна какво бе чувството, което идваше с тези две неща. Превърна себе си в студено, почти мъртво подобие на човешко същество, за да не нуждаеше от тези повърхностни, безсмислени неща, за да съществува. Те бяха слабост, а слабите не оцеляваха. Тя не можеше да си позволи това своеволие.
В рая са винаги другите.
Преди Хелена бе вярвала, че отмъщението бе любовта на живота й. Бе го оставяла да държи ръката й и да целува устните й, стенейки опиянена от призрачното му докосване върху голата й същност, която то разсъбличаше с ловки пръсти, задвижвани от дълбоко вкоренената в нея омраза. Бе му се отдала напълно, предала, излъгана от красивите обещания, които й даваше, за да запълни празнотата от липсата на мечти и надежда – дупка, която тя отчаяно искаше да изкара от себе си, и от която мнимият й любовник умело се възползваше, подобно на опитен крадец на животи, идващ за нейния. Шептеше името му в мрака като молитва и го втъкаваше в ума си като напомняне. Бе изрисувала клепачите си с лика му, за да съзира вече леко размазаните му очертания всеки път, когато затвореше очи. За да помни.
Другаде, раят е другаде.
Отмъщението бе най-голямата й любов и най-лошото й проклятие; единствената сигурност в живота й – домът, в който се прибираше, за да намери убежище от студения, мрачен свят на смърт и нещастие, на който не принадлежеше. Добре знаеше, че не трябва да му изменя – че не трябва да поглежда и пожелава друг, че не трябва да пада в ничии други ръце, защото то бе зло и ревниво, и не понасяше да не бъде приоритетът й. Когато Хелена не му се подчиняваше и не свеждаше глава покорно пред него, то дърпаше чергата изпод краката й и я изправяше на колене пред себе си, оставяйки й по белег за всяка една грешка, за всяко едно кривване, докато накрая тя не се научи да върви само направо. Отмъщението бе капризен любовник, който не можеше да й обещае бъдеще, защото с него тя имаше само минало, но който крадеше алчно настоящето й, защото знаеше, че всичко му принадлежи.
 Хелена Моран бе негова, а то нямаше навика да губи придобивките си. Бе му подарила сърцето и живота си, бе му ги посветила. И никога не бе смяла дори и да погледне назад към тях, защото по пътя на мъстта те не й трябваха. 
Друг ад е.

_______________________________________

helena moran
sixteen years old
daughter of persephone and daniel moran
ability: breath of life
fc: zoey deutch
</div></div>

Може ли да промените името ми на helena moran. (с точката)?
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Чет Дек 07, 2017 12:38 am

I'M WOVEN TOGETHER BY STORY, HELD FIRM BY MYTH.
A war story is a black space. On the one side is before and on the other side is after, and what is inside belongs only to the dead.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Чет Дек 07, 2017 12:39 am

avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Сря Дек 13, 2017 8:27 am

THEY USED TO SHOUT MY NAME, NOW THEY WHISPER IT.
This is the start of how it all ends.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пон Яну 29, 2018 6:36 am

we can be so hollow
Like my rib cage, the echoes follow
Follow me like the fears I swallow and drown in all my mistakes.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пон Яну 29, 2018 8:15 am

we can be so hollow
Like my rib cage, the echoes follow
Follow me like the fears I swallow and drown in all my mistakes.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

life, the way it really is, is a battle not between good and bad, but between bad and worse.

Писане by sun summoner. on Сря Яну 31, 2018 7:39 pm

Mortal
29 years old
FC: Jamie Dornan
julian axelrod


Хладният вечерен въздух хапеше кожата му и драскаше закачливо устните му със зъбите си, свистейки около него, сякаш шепнейки му. Тази вечер имаше твърде много звезди. Светеха прекалено ярко, за да му се нрави, някак изкуствено и неестествено. Примигна насреща им и след един дълбок, ненужен дъх, пръстите му срещнаха студения метал на парапета, блестящ на лунната светлина, за да проследят гравирания надпис, който предварително знаеха, че ще срещнат.
- Какво значи?
Тихите й думи изпълниха тишината, прогонвайки я от съставните части на въздуха. Атмосферата изведнъж натежа с появата й също толкова, колкото и ръката й върху неговата. Не бе очаквал, че ще го последва на балкона, където бе решил да потърси спокойствието, което компанията й не му предлагаше. Бавно издиша, извръщайки главата си съвсем леко по посока на новодошлата, колкото да я засече с периферното си зрение. 
Майка му имаше навика често да казва, че очите са прозорецът към душата.
Бе научила всяко едно от трите си деца на това, бе им споделила какво трябва да търсят насред океана от цвят, как да разделят различните вълни емоции в тях и как, като за финал, да стигнат до тайната, която тези органи криеха в зеницата си. Но им бе и показала как да крият своите, как да дърпат завесите пред собствената си душа, за да не можеше никой да види – нея или, в някои случаи, липсата на такава. Това бе направило Джулиан Акселрод превъзходен лъжец. И още по-брилянтен актьор. Бе му дало възможността, да опознае всяка една техника на манипулация и заблуда; да стане интимен с използването им, а хората бяха прости, лесни за игра, същества. Не гледаха очите ти, когато имаше толкова повече, което да им покажеш.
Затова никога не видяха дявола в неговите.
Бе се подпрял на парапета, но когато пръстите й стиснаха неговите, показвайки му, че нямаше намерение да се откаже и да се прибере обратно, гърбът му се изпъна като струна, докато дъхът секваше в дробовете му. Не обичаше да го докосват и тя го знаеше, но въпреки това непрекъснато угаждаше на своеволията си, което, ако не бе толкова студен и безчувствен, щеше да го вбеси до точка на пречупване, от която нямаше връщане назад, не и след като прекъснеше връзката между гръбнака и главния й мозък. Но, знаейки, че нямаше да го остави на мира, защото тя никога не го правеше, въздъхна уморено и раздразнено и с дълбок, дрезгав глас промълви:
- Искаш ли да танцуваме?
Бе твърде изненадана, за да реагира адекватно на изненадващия му въпрос, твърде смаяна, за да знае какво да каже или да направи. Това не бе характерно за него и я бе потресло дотолкова, че най-накрая я бе оставило безмълвна. Самодоволна полувинчата усмивка изви устните му, докато поемаше ръката й, възползвайки се от шока й, за да обърне ситуацията в своя полза. Значението на това изречение бе твърде лично, за да желае да й го разкрие, а и не можеше да го направи, без да разкрие и част от себе си – нещо, което той вече никога не правеше. Не й бе споменал, че това имение някога бе било негово, че тези думи сега почиваха върху студения, хапещ допреди малко пръстите му метал заради него. Твърде много парчета от пъзела, който миналото му представляваше. Сега разпилени хаотично из времевата линия на вечността, неспособни някога отново да бъдат събрани.
Придърпа я към себе си, а после я завъртя нечовешки грациозно, движейки се като привидение. Всяко едно негово движение бе такова въпреки забележителния му ръст и инак привидната грубост на чертите му. В начина, по който я докосваше, имаше някаква едва доловима нежност, сякаш се стремеше да не я счупи, и това може би заблуждаваше нея и околните, но не можеше да излъже самия него. Нямаше никаква нежност, освен престорена, в бавните му, ефирни движения и докосвания, които той самият желаеше да превърне в резки и груби, защото това бе твърде нехарактерно за нечовешката му душа или по-скоро липсата му на такава. А как можеше той да е нежен, когато всъщност бе чудовище? Как можеше да е нежен с толкова много кръв по ръцете си и болка в очите си? Болка, която не чувстваше и която вече отдавна бе избледняла от очите му, но споменът за която още се криеше в ума му.
Той не бе нежен. Не бе нищо от тези неща, прекалено нечовешки, за да притежава каквото и да е тяхно качество, може би губейки всичките си такива, веднъж докоснал се до вечността. Бе студен и пресметлив, но някак магнетичен, харизматичен. Умопомрачително брилянтен, енигматичен. Бе твърд, сдържан, безчувствен, но това го правеше могъщ и му даваше сила.
Но също така бе и мъртъв, и празен отвътре, чувствайки се така с всеки свой дъх и всеки свой поглед, с всяко нещо, което правеше. Докато не бе открил своята собствена отрова – това, което го поддържаше жив по един изкривен и объркан начин.
Тя го наблюдаваше тихо, изучавайки чертите му. Те бяха остри и груби, но това не й пречеше да мисли, че е красив; да иска да прокара пръст по челюстта му, да обгърне лицето му с ръце и да усети устните му. Бе твърде висок и ръцете й едва достигаха раменете му, но сърцето й замираше всеки път, когато той се привеждаше към нея, приближавайки се необичайно близо, макар и не заради това, което на нея й се искаше. Губеше се в безкрайно сините му очи, представляващи океани, в които можеше да се удави; в сенките, скрити в тях. Бяха студени и отблъскващи, да, но запалваха първичен и див огън във всеки, върху когото се спираха. А нея я изпепеляваха жива.
Завъртя я още един последен път, докато широка усмивка красеше и без това прелестното й лице. Той се бе научил, че да простиш означава да извадиш ножа от гърба си, без да го използваш, за да отвърнеш на удара; за да нараниш някого другиго. Но това не означаваше, че той можеше да прощава. Бе извадил сам ножа от гърба си и бе продължил да го забива, като всеки следващ път бе все по-дълбоко, а той бе все по-безчувствен.
Джулиан Акселрод беше направил много, много лоши неща.
А тепърва започваше.
Внезапно жената се спъна, замря, отпусна се в ръцете му. Те затегнаха хватката си около кръста й, докато тя го гледаше неразбиращо. Зениците й се бяха разширили от изненада, а може би просто от тъмнината. Започна да диша накъсано, да се дави. Той издърпа изящната тънка кама от сърцето й и я остави да си поеме един последен дъх с глава на раменете му, докато очите й се притваряха, за да я изпратят към вечността.

avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пон Фев 05, 2018 10:56 pm

what would i have been if i had never seen the birds?
I am no one; I am nothing. I am a blank paper on which you and your magic wrote a girl. Just the kind of girl you wanted, all hungry and hurt and needing. A machine for loving you. Nothing in me was not made by you.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пон Фев 05, 2018 11:08 pm

'cause i am a little wicked.
No one calls you honey when you're sitting on a throne. There's a serpent in these still waters lying deep down. To the king, I will bow, at least for now. One of these days is coming, I'm gonna take that boy's crown.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пет Фев 09, 2018 2:05 pm

i have become a sour woman;
I take no joy in mead nor meat, and song and laughter have become suspicious strangers to me. I am a creature of grief and dust and bitter longings. There is an empty place within me where my heart was once.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пет Фев 09, 2018 6:45 pm

you have witchcraft in your lips.
a witch is just a girl who knows her mind.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пон Фев 19, 2018 11:29 pm


Nowhere to hide from all of this madness.
Feel the fury closing in, All resistance wearing thin. Nowhere to run from all of this havoc.


https://78.media.tumblr.com/a3feba1fc4fac951cec832e427c10f83/tumblr_ngflv6DYXl1ttq3iso2_1280.jpg
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Сря Фев 21, 2018 1:51 am

a million on my soul.
I gotta find myself, gonna find it now.
I gotta be a man, I gotta find him now. They wanna take me down, wanna see me crawl. I got a million on my soul, I go build an army on my own.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Нед Фев 25, 2018 3:08 am

she never forgets a slight, real or imagined.
She takes caution for cowardice and dissent for defiance. And she is greedy,
greedy for power, for honour, for love.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by sun summoner. on Пон Фев 26, 2018 5:52 am

so far from who i was,
from who i love, from who i want to be.
avatar
sun summoner.

Брой мнения : 15
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: it gets dark when i say it does.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите